Всички статии за Хомеопатия

Нобелови лауреати – лекари, учени, професори и научни писатели споделят своите възгледи. Носители на престижното отличие се съгласяват, че има силни доказателства в подкрепа на хомеопатията: хомеопатичните лекарства наистина действат, така както би трябвало да бъде. До края на 2013г. пет Нобелови лауреати се обявяват в подкрепа на хомеопатията и един – против.

Емил Адолф фон Беринг (1854 – 1917) – немски физиолог, първият носител на Нобелова награда за физиология и медицина. През 1901г. той е отличен за работата си по серумната терапия и приложението й при лечението на дифтерия.

Бащата на съвременната Имунология е бил помолен да прикрие успешната си работа в областта на хомеопатията. Беринг открива, че хомеопатичните лекарства подобряват имуногенната активност. Той пише: ”Самуел Ханеман е бил прав, когато е взел за отправна точка симптомите на пациента”.

Още през 1892г. Беринг експериментира със серийни (хомеопатични) разреждания и открива парадоксално увеличаване на имуногенната активност, но бива посъветван да не оповестява своята работа, тъй като това щяло да подкрепи и създаде комфорт на хомеопатите. Едва след като печели Нобеловата награда, той се осмелява да направи своите експерименти публично достояние. През 1905г. Беринг признава ,че колегите му го увещавали да не прави публично такива изявления, защото „това е зърно за мелницата на хомеопатията”.

Така през 1905г. Емил Беринг, признавайки стойността на хомеопатичния закон на подобието, разбива консерватизма на медицинската традиция.

Той твърди, че ваксинацията отчасти произлиза от хомеопатичния принцип на подобието.

Беринг заключава: „Ако аз бях изправен пред неизлечима болест и не виждах друг начин за лечение, освен хомеопатията, мога да ви уверя, че нямаше да бъда възпрян от следване на този курс поради догматични съображения”.

Следва

Сенната хрема е изключително неприятно състояние, причиняващо значителен дискомфорт, а често и неработоспособност.

Сенната хрема (вид алергичен ринит) е израз на алергия към прашеца(полен) на различни растения, предимно треви и плевели. Замърсяването на околната среда и промяната в климатичните условия са довели до значително нарастване на алергичните заболявания в последните десетилетия.