Блог статии

Спермидин срещу SARS-CoV-2

Чудесна новина, приятели!

Докато тежкият остър респираторен синдром коронавирус 2 (SARS-CoV-2) е сериозна заплаха за общественото здраве и световната икономика и все още няма одобрени специфични лекарства и ваксини, учените ни дават надежда. Оказва се, че SARS-CoV-2 инфекцията ограничава автофагията, намесвайки се в редица метаболитни пътища. При това екзогенното (от вън) приложение на спермидин инхибира (потиска) размножаването на вируса с 85%!

https://www.biorxiv.org/content/10.1101/2020.04.15.997254v1

Какво представлява автофагията? От гр. „самоизяждане“. Това е естествен процес на обновяване/рециклиране на клетките. Той позволявана клетката да метаболизира стари, увредени или ненужни клетъчни компоненти и органели, като по този начин генерира енергия и се освобождава от ненужни и токсични вещества. При инфекция, автофагията позволява да се елиминират нахлулите бактерии и вируси. Японският професор по биология Yoshinori Ohsumi спечели Нобелова награда за медицина и физиология през 2016г. за приноса си в изучаването на автофагията.

Гладуването е естествен начин за активиране на автофагията. Липсата на енергия поради намалената консумация на храна, кара нашите клетки да прибягват до алтернативни източници на енергия, каквито са увредените клетъчни органели. За съжаление, интермитентното гладуване и постенето не са алтернатива за хората с поднормено тегло, сърдечно-съдови заболявания и напреднала възраст (или трябва да се прилагат под лекарски контрол).

Спермидинът е единственото, известно до момента, естествено ендогенно вещество, което има способността да задейства автофагията. Той е естествен полиамин, присъстващ във всяка клетка. С възрастта естественото производство на спермидин намалява. А с това и способността за обновяване на клетките ни. Както се вижда от последните научни открития, той може да бъде чудесно превантивно средство по време на настоящата епидемя и най-добрият начин да си го набавим e качествената хранителна добавка.
cell-care спермидин
За повече информация за натуралния швейцарски продукт Cell Care – екстракт от пшеничен зародиш с висока концентрация на спермидин, можете да видите моята лекция тук https://www.youtube.com/watch?v=2xrlO8iamj4&t=22s

Бъдете здрави!

Още

Какво казват Нобеловите лауреати за Хомеопатията?

Нобелови лауреати – лекари, учени, професори и научни писатели споделят своите възгледи. Носители на престижното отличие се съгласяват, че има силни доказателства в подкрепа на хомеопатията: хомеопатичните лекарства наистина действат, така както би трябвало да бъде. До края на 2013г. пет Нобелови лауреати се обявяват в подкрепа на хомеопатията и един – против.

Емил Адолф фон БерингЕмил Адолф фон Беринг (1854 – 1917) – немски физиолог, първият носител на Нобелова награда за физиология и медицина. През 1901г. той е отличен за работата си по серумната терапия и приложението й при лечението на дифтерия.

Бащата на съвременната Имунология е бил помолен да прикрие успешната си работа в областта на хомеопатията. Беринг открива, че хомеопатичните лекарства подобряват имуногенната активност. Той пише: ”Самуел Ханеман е бил прав, когато е взел за отправна точка симптомите на пациента”.

Още през 1892г. Беринг експериментира със серийни (хомеопатични) разреждания и открива парадоксално увеличаване на имуногенната активност, но бива посъветван да не оповестява своята работа, тъй като това щяло да подкрепи и създаде комфорт на хомеопатите. Едва след като печели Нобеловата награда, той се осмелява да направи своите експерименти публично достояние. През 1905г. Беринг признава ,че колегите му го увещавали да не прави публично такива изявления, защото „това е зърно за мелницата на хомеопатията”.

Така през 1905г. Емил Беринг, признавайки стойността на хомеопатичния закон на подобието, разбива консерватизма на медицинската традиция.

Той твърди, че ваксинацията отчасти произлиза от хомеопатичния принцип на подобието.

Беринг заключава: „Ако аз бях изправен пред неизлечима болест и не виждах друг начин за лечение, освен хомеопатията, мога да ви уверя, че нямаше да бъда възпрян от следване на този курс поради догматични съображения”.

Следва

 

 

Още

Лимоново масло

Лимоновото масло е едно от най-разпространените и евтини етерични масла, а в същото време е успешно използвано при редица заболявания и неразположения. То се добива чрез студено пресоване на лимонови кори. За получаване на 1 кг етерично масло са необходими 3000 лимона.
Лабораторни изследвания показват, че изпаренията на лимоново масло могат да убият менингококови бактерии за 15 минути, бацилите на коремния тиф – за 1 час, златистия стафилокок – до 2 часа и пневмококите – до 3 часа. Дори 0.2% разтвор на лимоново масло е в състояние да убие дифтерийния бацил и да инактивира туберкулозния бацил. Тези изявени антисептични свойства, отличното му антивирусно и антибактериално действие, правят лимоновото масло много подходящо за профилактика в сезона на острите респираторни инфекции.
Лимоновото limon2масло намира широко приложение в грижата за кожата – почиства, избелва и намалява бръчките. Озарява лицето, изравнява тена и премахва мъртвите клетки. Използва се при фурункулоза, акне, розацеа, брадавици, херпес, гъбички, лунички, пигментни петна, пърхут и чупливи нокти.
Помага за регулиране на артериалното налягане – както при ниско, така и при високо. Стимулира кръвообращението и подобрява реологичните свойства(течливостта) на кръвта. Спира кръвотечението от носа. Много добро съдоукрепващо действие – прилага се при хемороиди, флебит, венозна недостатъчност.
Използва се при затлъстяване, целулит, за лимфен дренаж.
Нормализира работата на черния дроб, и панкреаса, подобрява храносмилането. Облекчава гадене, повръщане, оригвания. Едно от най-добрите средства(заедно с масло от мента) за стомашни киселини(рефлукс).
Действа литолитично – възпрепятства образуването на камъни в бъбреците, пикочния и жлъчния мехур.
Избелва зъбния емайл.
Лимоновото масло има и известно антидепресивно действие. Осигурява прилив на сили и желание за действие, тонизира, подпомага адаптацията, подобрява концентрацията на вниманието и паметта.
Ето и няколко предложения за не толкова стандартно приложение на маслото от лимон:
• използвайте 1-2 капки за отстраняване на смола, мазни петна или пастел
• сложете 2-3 капки в тестото за кекс или сладкиш, преди да го изпечете
• пригответе си полезна тонизираща лимонада: в кана сложете 2 с.лъж. мед, капнете 1-2 капки масло Лимон, разбъркайте и добавете 2 чаши вода и няколко кубчета лед.
• Втривайте по 1 капка върху мазол, загрубяла кожа или брадавица сутрин и вечер
• Капнете 1-3 капки върху филтъра на прахосмукачката или на торбичката, преди да почистите стаята
• Накиснете гъбата за миене на чинии или кухненската кърпа за една нощ във вода с 2 капки лимоново масло. Това ще я дезинфекцира.
• Налейте в купа малко спирт, добавете вода и няколко капки лимоново масло, намокрете с този разтвор памучна кърпа и обтрийте кухненския плот, бравите на вратите и всички повърхности в дома, които искате да дезинфекцирате сигурно и безопасно
• Капнете капка върху таблетката за съдомиялната преди да я пуснете в действие
• Изплакването на устната кухина с 1-2 капки лимоново масло, ½ ч.лъж. сода за хляб и ½ чаша вода намалява кървенето от венците, избелва щадящо зъбите и освежава дъха
• При мазна кожа обтривайте лицето с памучен тампон, напоен в 100мл розова вода + 5-6 капки масло лимон
• Добавете лимоново масло към крема за тяло, ако имате целулит или разширени вени и капиляри

Внимание! Не използвайте лимоново масло през първите 3 месеца от бременността; винаги го прилагайте върху кожата, предварително разредено в крем/лосион или базово масло; не го използвайте върху кожата преди излагане на слънце, тъй като предизвиква фотосенсибилизация. Винаги използвайте само висококачествени 100% чисти етерични масла от реномирана марка!

Още

Блог пост на тема Сенна хрема

Сенната хрема е изключително неприятно състояние, причиняващо значителен дискомфорт, а често и неработоспособност.

Сенната хрема (вид алергичен ринит) е израз на алергия към прашеца(полен) на различни растения, предимно треви и плевели. Замърсяването на околната среда и промяната в климатичните условия са довели до значително нарастване на алергичните заболявания в последните десетилетия.

Още